Пауърпойнт в живота и учебната практика

 

Юри ТодоровТодоров
Софийски университет Св. Кл. Охридски - Исторически факултет
todorov@hotmail.bg
http://yuritodorov.hit.bg

 

Резюме: Поставя се дискусионният проблем около използването и приложението на широко известната програма на Майкрософт за правене на презентации - Пауърпойнт [1]. Противниците на Пауърпойнт определят програмата като зло, заради заложената в нея догма на схематичен и опростен начин на изложение на мислите, и тържеството на формата над съдържанието. Оправдано е също така становището, че Пауърпойнт се стреми да измества вербалната комуникация с т.н. слайдуер, произведение на добре изглеждащи поредици от слайдове със скромно съдържание. От друга страна, привържениците на програмата я разглеждат като средство за креативна изява, за правене на изкуство. Пауърпойнт е един вид мета-програма, която обединява различни медии за представяне на информация и която предлага голяма свобода на действие дори за незапознати с детайлите на софтуера. А може би недостатъците на програмата са недостатъци само на тези, които я използват?

Рок-звездата Дейвид Бърн издаде книга за ролята на Пауърпойнт в комуникацията между хората. Книгата, с придружаващо DVD, под заглавие "Да съзреш емоционалната епистоломогична информация" [2] на известния повече като музикант за интелектуалци автор струва 80 долара и вече има продадени хиляди копия. Тази публикация, както и книгата на Едуард Тъфти, Когнитивният стил на Пауърпойнт [3] провокират сериозен дебат. Мнозина смятат Пауърпойнт за кулминация в изкуството да съчетаваш и онагледяваш. Едуард Тъфти, професор в Йеил, е най-известен противник на Пауърпойнт. Той също така публикува статия в Wired под заглавие "Пауърпойнт е зло"[4]. Питър Норвиг, директор в Google, е общопризнатият автор на първата Пауърпойнт-пародия: през 1999 г. той създава слайд-шоу на "Гетисбъргско обръщение" на Ейбръхам Линкълн[5]. Д-р Винтън Сърф, председател на борда на ICANN [6], често предизвиква усмивки на своите презентации с думите, че "Power corrupts and PowerPoint corrupts absolutely"[7].

Боб Гаскинс, предишен докторант в Бъркли, предвижда Пауърпойнт първоначално като лесна за използване програма за правене на презентации. През 1984 г. той ангажира програмиста Денис Остин за да направят съвместно прототип на програма, която първоначално наричат Презентър. По-късно те променят името на програмата на Пауърпойнт заради авторските права. Пауърпойнт 1.0 излиза през 1987 г. за компютри Епъл Макинтош. По-късно през същата година Майкрософт закупува фирмата на Гаскин заедно с програмата за сумата от 14 милиона долара. Първите Ундоус и ДОС версии на Пауърпойнт се появяват през 1988 г. Пауърпойнт става съставна част от офис-пакета на Майкрософт през 1990 г. Според Майкрософт всеки ден, навсякъде по света се правят повече от 30 милиона презентации.

Обичайният начин за представяне на информация пред публика е чрез прожектиране на данните под формата на текст и графика върху екран, използвайки първоначално аналогови и по-късно цифрови носители. От 1990 г. насам най-често използваната форма на презентация е тази, която е направена с преобладаващо инсталираната програма на Майкрософт от жанра презентационен софтуер програмата Пауърпойнт. Тя измества показваните с оуверхед-проектори прозрачни фолии, които на фона на новата медия си остават само едно реторично-естетическо упражнение. Новият стил на представяне доминира в средите на държавно управление, в научната сфера, дори в ежедневието и започва да навлиза в образованието. Превръщайки се в норма, презентацията измества другите начини на дискурс и представяне на данни, знания и за информационен обмен въобще. Методът на оскъдните думи, записани във вертикален ред и поставени на цветен фон, методът на Пауърпойнт, се превръщат в нов стандарт, който измества груповата комуникация чрез разговор. Пауърпойнтският слайдуер редуцира комуникацията до вида на презентация, като оказва отрицателно влияние върху процеса на критично мислене у хората. Този подход се благоприятства от визуалното възприятие на самото изложение, когато театралността на презентацията започва да властва над съдържанието. В действителност, именно тази доминантност определя, кои идеи да се възприемат най-лесно от аудиторията. Този лесен стил на представяне става индикатор за образния и лидерския стил на информационната ера. Стилът на Пауърпойнт, пауърпойнтилизмът, както на ниско ниво, в отделни неформални презентации, така и на високо ниво, демонстриран от авторитетни личности и организации, действа днес като средство за контрол и дисциплинираност. И, не на последно място, това е удобен начин за налагане на специфична идеология и за пропаганда.

Можем да открием сегашните потребители на Пауърпойнт в широкия спектър, започващ от обикновения четвъртокласник и достигащ до оратора пред Общото събрание на Обединените нации. Пауърпойнт е не само стандарт, има случаи, когато представянето на проблем само под формата на вербална дискусия, не се приема като правилен начин за комуникация. Вече трудно може да се намери аудитория, в която се представя информация и това да не става под формата на групово четене от стена. Пауърпойнт се превръща в съставна част на системата за контрол и въздействие, давайки предимство на театралността пред субстанцията, на простите идеи пред сложните дискурси, защото форматът под вид на списък (не повече от седем реда!) ограничава мисленето и ограничава възможността за излагане на сложни идеи. Трябва да признаем, че се е наложило мнението, хората, които бързо излагат своите идеи, да се считат за умни, а хората, които не правят това мислите на които са преплетени и сложни и се нуждаят от много време за разопаковането им, са трудни за слушане и затова ирелевантни. Готови сме да възприемем американския начин на живот и работа, където най-хубавите неща са прости и парите са по-достойни за уважение отколкото интелекта. Това е същинската форма на анти-интелектуализъма, която винаги е съществувала в американското общество общество, което диспропорционално глорифицира физическите достойнства и красотата над интелектуалните способности, основаващи се на знанията.

Тъфти, казва, че Пауърпойнт е тъп и дяволски, и затова никой сериозен човек не би трябвало да го използва. Дяволски защото е сила, която бавно и почти незабележимо ерозира нашите стандарти, завоалира точните критерии в мъгла. Противниците на Пауърпойнт са противници на фрагментарното мислене (под формата на списъци и линейна последователност от слайдове). Те са против разрушаването на логическите връзки, откъсването на данните от техния произход, от широкия и сложен за анализиране контекст. Според Тъфти Пауърпойнт е тъп, защото не кара хората да правят интелигентни неща с информацията, с която разполагат. Кара ги да поставят мислите си в ограничени рамки, които са захаросани с графични украшения. В крайна сметка Пауърпойнт е кулминацията на една десетилетна, демонстрирана по всички медии тенденция за изчистване на сложната информация и редуцирането й до малки парчета, които са лесни за употреба. Това е една еволюция до съвременния начин на безсъдържателно изразяване. Тази тенденция много добре се оползотворява в света на бизнеса, политиката и масовото осведомяване и не случайно там Пауърпойнт е особено популярен.

Пауърпойнт работи зле и добре програмата може да бъде ужасно средство за представяне на информация, но в същото време, в ръцете на опитния потребител, с нея се произвежда отлична мултимедия. Презентиращият може да използва простота и ефектност за представяне на аргументите си на един слайд в стил касова бележка, който не предизвиква никаква дискусия. Сама по себеси програмата подтиква работещия с нея към определен начин на презентация. Размерът на слайдовете ограничава количеството информация, което може да се покаже на един екран, графичните средства на програмата, особено тези за правене на диаграми, не позволяват изразяването на сложни количествени характеристики. В крайна сметка презентацията се редуцира най-често до списък с незавършени изречения. Ако пък слайдовете са препълнени с информация, те стават неудобни за четене, а това затруднява както аудиторията така и презентиращия. С това Пауърпойнт-презентациите много често се превръщат в помощно средство за лекторите при организиране на устното им изложение.

Пауърпойнт предлага в повечето случаи една линейна среда за представяне на графика и текст. Разклоненията не са силната страна на Пауърпойнт. Списъци с изброявания демонстрират правилност и са истина от устата на лектора, но не дават възможност да се вникне в причините и да се разкрият сложните взаимовръзки между отделните аргументи. По този начин Пауърпойнт канализира семплите идеи и ограничава информационния поток. Типичният брой думи на един обичаен слайд е около 40. Всички слайдове в една презентация взети заедно имат много по-нисък коефициент на трансфер на информация лектор-слушател отколкото в един обикновен разговор.

Особено безпокойство буди опасността от възприемането на когнитивния стил на Пауърпойнт в училище. Вместо съчинения, учениците ще правят с Пауърпойнт презентации с незавършени изречения, възползвайки се от услугите на помощника за готово съдържание Autocontent Wizard. Учители ще изнасят уроците си като поредица от слайдове, те дори биха могли да запишат в тях собствения си глас. Не е далечна идеята за изготвяне на образователни материали по холивудски маниер, които като продукция са скъпо струващи, но продадени милиони пъти за няколко долара стават достъпни за всеки. Учителите стават ненужни, защото образованието ще се прави от няколко елитни преподаватели, а учениците ще полагат стандартизирани изпитни тестове пред национални комисии. Програмата демонстрира тенденции към хомогенизация на културните идентичности, преобразувайки многото гласове в един единствен, но силен глас, демонстриран от корпоративната култура. Пауърпойнт презентацията ще изглежда еднакво, независимо дали е правена в Сан Франциско или в Шанхай. Стилът, който се излъчва от една Пауърпойнт-презентация, е доминантен, тривиализиращ съдържанието. Затова Тъфти я сравнява с лош ученически театър много шумен, много бавен и много семпъл.

За Дейвид Бърн, обаче, Пауърпойнт не е обикновена програма на Майкрософт за правене на презентации. Той я използва като креативен инструмент, а не като средство за работа в офис според него Пауърпойнт е медия на изкуството и театъра. Предишният певец от групата Токинг хедс обича Паъурпойнт, защото това е програма, която му предлага безкрайна палитра за творческа изява, заради свободата за работа в различни жанрове на изкуството, която дава този обикновен за офиса инструмент. Бърн открива програмата преди няколко години и се впечатлява от лесния начин, по който в Пауърпойнт музиката може да се съчетава с образи. Той започва да създава отделни мултимедийни инсталации със звук и образ, които събира в спомената вече книга "Да съзреш емоционалната епистоломогична информация" с DVD-диск, пълен на 20 минути с пауърпойнтилизми. Работите на Бърн стават интересни, въпреки че той не е спазвал неписаните правила за работа с програмата всичко да се изброява под формата на списък. Освен това той е бил особено впечатлен от помощника за готово съдържание. когато нямаш съдържание, той ти помага!

Лошите Пауърпойнт-презентации всъщност не са дефект на самата програма, а на презентатора, който ги прави. В ръцете на майстори Пауърпойнт може да се превърне в мощен мултимедиен инструмент. Критиките към програмата са оправдани, защото тя стимулира потребителите да правят нещата по определен начин и не им позволява да правят други - например да поставят повече от седем реда в изброявания. Множеството хумористични начини, по които хората сега прилагат Пауърпойнт, всъщност са известни отдавна. Първата версия е позната още от времето на Христофор Колумб, когато той използва списък със знаци, подобни на тези от споменатата програма, за да убеди Кралица Изабела от Испания, да финансира неговото пътуване. Работата на Бърн трудно може да се определи като контрааргумент на критиките на Тъфти за манталитета на Пауърпойнт. Книгата на Бърн би трябвало по-скоро да се разглежда като опит за ново определение на пост-модернистичната поп-култура. Той използва клиширани фрази, свободно движещи се поетични елементи, които подрежда в блокове, за да ги превърне в ново съдържание и нов изказ. Движението на слайдовете е запълнено с колажи от масово репродуцирани образи и Пауърпойнт-клипарт. Бърн казва, че работата с програмата доставя удоволствие и е лесна. Аматьорските презентации изглеждат поне толкова добре, колкото тези, направени от професионалисти. Пауърпойнт се счита също така за мета-програма, чрез нея се събират и показват неща, направени с други средства. Могат да се създават презентации само заради самите презентации. Дори без съдържание те изглеждат като завършени. Съдържанието е в самата медия. В нея се подреждат снимки, видеоклипове и музика. Приложението работи дори самостоятелно никой не трябва да стои отпред и да ръководи действието. Възможно е без текст да се правят презентации по определена тема и резултатът да има високо емоционално въздействие.

Според Бърн графичният дизайн има връзка с генетиката и по-точно с генното инженерство, представител на последното направление е овцата Доли. Тя изглежда като всяка друга овца и именно в това се състои постижението на нейните дизайнери. Това е дизайн, който е невидим догмата на всеки графичен дизайнер. Друга тема в работата на Бърн е иконографията, която съпровожда Пауърпойнт. Отделните части от стилизирани изображения водят самостоятелен живот. Тази съвкупност от стрелки, сочещи в различни посоки, могат да представляват различни неща пазарни показатели, регионални тенденции на развитие, междуличностни взаимоотношения, едновременността на многопоточната работа.

Пауърпойнт подпомага културата, която предпочита действието пред диалога, която няма доверие на хора, говорещи със завършени изречения. Тя е отражение на културата, която я създава - обикновен продукт на нашето време.

Но самата програма не е дискусионна. Критики търпят само начините, по които би могло да се използва Пауърпойнт. Особено опасен е подходът, при който самодоволно се възхищаваме на резултат под формата на презентация, който изглежда добре, но не подпомага комуникацията лектор-слушател. Изучаването на Пауърпойнт е учебен материал за учениците от начална, средна и гимназиална степен на СОУ у нас. Овладяването на инструментариума на самата програма трябва да се извършва на фона на съдържанието и винаги да се набляга върху връзката между форма и съдържание в презентацията.

Демонстрациите с Пауърпойнт не са самоцел. Те следва да се правят там, където с успех допълват другите форми на представяне на информация или когато се цели обвързването им в едно цяло. Не е оправдано също така становището, че това което се изготвя с Пауърпойнт, е винги мултимедия. Напълно е възможно, в презентацията да доминира само една медия на фона на звукови и визуални ефекти, т.е. звукът и образът да не са носители на информация. Предимството на програмата са образите и тяхното съчетаване с текст и звук. Важен елемент в мултимедията е интерактивността. Тя може да се търси в презентации, които са предвидени за самостоятелна работа, докато тези за представяне пред аудитория следват линейната структура в изложението на лектора.

Правилен подход при изучаването на Пауърпойнт особено в начален курс е този, който залага на креативността на ученика, който му показва пълната палитра от средства за творческа изява и по този начин става основа за установяване на междупредметни връзки. Съществуват редица примери от учебната практика, които са в помощ на езиковото обучение, обучението по музика и изобразително изкуство, а също така и по математика. Чрез добри продукти, направени от учители, трябва да се демонстрира свободата на мислене и интерпретация вместо използването на автоматизми, клишета и готови съдържания. Последните се правят лесно и изглеждат добре, но не са полезни за ученици и учители.

Литература

Atkinson, C. A Story That Hunts. Questions and Answers with John Seely Brown. http://www.sociablemedia.com/articles_seely_brown.htm. Accessed 10.05.2006.

Belleville, C. PowerPoint Historical Review. http://www.bitbetter.com/powertips.htm. Accessed 10.05.2006.

Byrne, D. E.E.E.I. (Envisioning Emotional Epistemological Information). Steidl Publishing; Bk&CD-Rom edition (August 2003).

Crary, J. Techniques of the Observer. MIT Press Cambridge, MA 1992.

C-SPAN.org. Sec State Powell Presentation to the U.N. Security Council. http://c-span.org, 5 Feb 2003 New York City. http://www.whitehouse.gov/news/releases/2003/02/20030205-1.html#1. Accessed 10.05.2006.

Mitchell, W.J.T. Iconology: Image, Text , Ideology. Univ. of Chicago Press, London 1986.

Norvig, P. The Gettysburg PowerPoint Presentation. http://www.norvig.com/Gettysburg

Tufte, E.R. Envisioning Information. Graphics Press LLC, Cheshire 1990.

Tufte, E.R. PowerPoint is Evil. Wired 11.09 September 2003; http://www.wired.com/wired/archive/11.09/ppt2.html

Tufte, E.R. The Cognitive Style of PowerPoint. Graphics Press LLC, Cheshire 2003.

Tufte, E.R. Visual Display of  Quantitative Information. Graphics Press LLC, Cheshire 2001.

Тодоров, Ю. Аудиовизуални и информационни технологии в образованието. Веда Словена ЖГ, С. 2004 г.


 

Приложения

 

Тъфти сравнява представянето на слайдуер с тоталитаризма, използвайки сцена от военния парад в Будапеща през 1954 г. (Tufte, E.R. The Cognitive Style of PowerPoint. Graphics Press LLC, Cheshire 2003.)

Овцата Доли като Пауърпойнт-презентация от книгата на Дейвид Бърн (Byrne, D. E.E.E.I. (Envisioning Emotional Epistemological Information). Steidl Publishing; Bk&CD-Rom edition (August 2003).

Стрелки от клипарта на Пауърпойнт изкуството на Дейвъд Бърн (Byrne, D. E.E.E.I. (Envisioning Emotional Epistemological Information). Steidl Publishing; Bk&CD-Rom edition (August 2003).)


 

[1] Начинът на изписване и използване на думата PowerPoint е описан в указанията за авторските права над търговската марка PowerPoint, притежание на фирмата Майкрософт (http://www.microsoft.com/mscorp/ip/trademarks/ppguide.asp). Те не се отнасят до текстове на български език.

[2] David Byrne: E.E.E.I. (Envisioning Emotional Epistemological Information). Steidl Publishing; Bk&CD-Rom edition (August 2003).

[3] Edward R. Tufte: The Cognitive Style of PowerPoint. Graphics Press LLC, Cheshire 2006 (2nd ed.)

[4] Edward R. Tufte: PowerPoint is Evil. Wired 11.09 September 2003; http://www.wired.com/wired/archive/11.09/ppt2.html

[5] Peter Norvig: The Gettysburg PowerPoint Presentation. http://www.norvig.com/Gettysburg

[6] Internet Corporation for Assigned Names and Numbers http://www.icann.org

[7] игра на думи - power означава и власт, т.е. "властта развращава, а PowerPoint развращава напълно Вж. CSUN 2004 Keynote Speech by Dr. Vinton Cerf  http://www.dinf.ne.jp/doc/english/access/04csun/keynote.html

back